Scopus - позиция на автора в научната публикация

Scopus добави нов показател, наличен на профилната страница на автора на Scopus, а именно позиция на автора в научната публикация. Този показател е предназначен да помогне на изследователите да проследят и разберат по-добре своите изследователски резултати.

Как работи позицията на автора?

Повечето публикации са създадени с участието на множество съавтори. Традиционните показатели за цитиране дават на всеки съавтор еднакъв ефект върху цитирането, въпреки че действителният принос на всеки автор нe е равен.

Например публикация с 10 съавтори получава 5 цитирания и следователно всеки един съавтор получава 5 цитирания. В много дисциплини приносът на автора към резултатите от изследването може да бъде приблизително определен чрез авторската позиция на изследователя.

Затова добавихме нова функция, съобразно следните авторски позиции или типове:

• Първи автор: Това е първият автор, споменат в публикацията
• Последен автор: Това е последният автор, споменат в публикацията
• Кореспондиращ автор: Авторът е отбелязан като кореспондиращ автор в публикацията. От юни 2020 г. новоиздадените документи в Scopus могат да съдържат повече от един кореспондиращ автор (забележка: всички документи, публикувани и индексирани в Scopus преди тази дата, могат да имат само един кореспондиращ автор)
• Съавтор: За документи с повече от един автори, съавтор е всеки автор, който не е първи, последен или кореспондиращ автор
• Един автор: Авторът е единственият автор на публикация.

Проверете тази нова информация за Вас и колегите Ви на www.scopus.com

Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

• Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
•  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
• Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
• QS World University Rankings
• US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
• Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
• QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
• Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
• Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
• Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.

Ползите в България

• С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
• Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
• Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
• Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
• На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
• Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
• МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
• Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.

Тошка Борисова

Уебинари есен-зима на Elsevier

В подкрепа на професионалистите, занимаващи се с академична и изследователска дейност, българският портал на Elsevier предоставя календар на предстоящите обучения и библиотека от записи на семинари, провеждани на български език.
График и регистрация на:
https://www.elsevier.com/en-xm/events/webinars/elsevier-training-and-demo-webinars/bulgaria

Излезе класацията на Станфордския университет за 2023 г.

Kласацията на Станфордския университет за 2023 г. за най-добрите 2 процента учени в света бе публикувана наскоро. В нея влизат и много български изследователи. 

Какво представлява тя?
Актуализираната мултидисциплинарна научна бази данни за автори със стандартизирани индикатори за цитиране (Updated science-wide author databases of standardized citation indicators) е публично достъпна база данни с най-цитираните учени, която предоставя стандартизирана информация за цитирания, h-индекс, коригиран hm-индекс за съавторство, цитати на статии в различни авторски позиции и индикатор c-score. Показани са отделни данни за цялата кариера на автора и отделно, за последната година. Дадени са показатели със и без самоцитиране и съотношение на цитирания към цитирани статии. Учените са класифицирани в 22 научни области и 174 подобласти според стандартната класификация Science-Metrix. Изчисленията са извършени на базата на всички авторски профили в Scopus - наукометрична база данни на Elsevier. Повече на:

https://elsevier.digitalcommonsdata.com/datasets/btchxktzyw/6

Отворена наука

Elsevier си партнира с изследователската общност, за да даде възможност на отворената наука. Отвореният достъп е неразделна част от нашия ангажимент към съвместен, приобщаващ и прозрачен свят на изследвания, където автори, изследователи и академични институции могат да споделят знания и да надграждат взаимно работата си за постигане на резултати. 

Научете повече тук: https://www.elsevier.com/open-science

Предложения за предстоящите уебинари на Elsevier

Разгледайте нашите предложения за предстоящите уебинари, обхващащи разнообразни образователни възможности за изследователи, мениджъри и библиотекари. Тези едночасови сесии могат да Ви бъдат много полезни, за да сте в крак с най-новите тенденции и публикации, както и за работа в мрежа, и за изграждане на контакти в научноизследователската общност. Списък с предстоящите сесии на живо и минали записи на уебинари е достъпен в Центъра за клиенти за Централна и Източна Европа на Elsevier .
Изберете  уебинар за себе си! 

Експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier

Научете за подобрените възможности за експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier .
Можете да експортирате записи от Scopus в мениджъри за библиографска информация като Mendeley, RefWorks, EndNote и Zotero. Потребителите на SciVal могат да експортират директно от Scopus за по-лесно създаване на набори от данни за анализ.

Инструмент за откриване на научни списания, в които да публикувате

Търсите най-доброто списание, за да публикувате следващата си статия? Посетете journalfinder - инструмент за откриване на списания на Elsevier , за да откриете и съпоставите своя ръкопис с най-подходящото списание за Вашите изследвания. 
https://journalfinder.elsevier.com/

За научната етика

Може би вече сте срещали термина „фабрики за статии“ [“paper mills”]? Това са фирми, които печелят от услуги като изготвяне на академични статии, често базирани на изфабрикувани или манипулирани данни, и изпращането им в списания. Тази практика противоречи на всички основни принципи на етичните изследвания и публикуване. Вижте повече в статията.

Отворен достъп с Elsevier

От 19 до 24 октомври 2022 г. ще се състои Международната седмица на отворения достъп. По този повод вижте развитието на процеса по години в Elsevier.

 

За доверието в научните изследвания: 6 ключови извода от кръглата маса в Обединеното кралство

Кръглата маса за глобално сътрудничество  в науката, организирана от Elsevier „Увереност в изследванията“ (Confidence in Research) е част от поредица, която се провежда в държавите: Холандия, Германия, Китай, Япония, Обединеното кралство и САЩ. Вижте шестте извода, които участниците в нея направиха:

1. Съществува ясна необходимост от подобряване на начина, по който се комуникира науката, включително за ползите, които тя носи.

2. Липсва стимул за изследователите да съобщават своите открития.

3. От промяна се нуждае начинът, по който научните изследвания се използват за информиране при разработването на държавни политики.

4. Препринтите са полезен инструмент за повишаване на доверието в научните изследвания, но с тях може да се злоупотреби.

5. Учените се нуждаят от по-голяма подкрепа в отговор на нарастващата тенденция за онлайн злоупотреби.

6. Изследователската екосистема трябва да трансформира своите механизми за възнаграждение и признание на учените.

Научете повече тук:

ScienceDirect - книги

Знаете ли че, средния брой цитати на монография в ScienceDirect е 16,5 и е най-високият всред големите издатели на книги в Scopus?

34 % от потребителите на базата данни използват заедно и книги и списания за удоволетворяване на информационните си потребности.
Данните са от анализ на Esevier от 2020 г.

Информационен център Monkeypox

Отново можете да разчитате на проверена научна информация в безплатния портал на Elsevier за клинична информация и изследвания за вируса на маймунската шарка. https://elsevier.health/en-US/monkeypox/home

Споразумение между Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България за публикуване на отворен достъп

Elsevier и Министерството на образованието и науката на Република България сключиха споразумение за подпомагане на автори в България, които желаят да публикуват на отворен достъп. Разходите за публикуване на отворен достъп се покриват съгласно условията на споразумението. Когато публикувате на отворен достъп в хибридни списания, отговарящите на условията автори, не трябва да плащат такса за публикуване на статия (APC).

Кои институции са обхванати от това споразумение?

Това споразумение подкрепя авторите свързани със следните български институции.

Списания

Авторите могат да публикуват отговарящи на условията статии в голямо разнообразие от включени списания на Elsevier в редица дисциплини.

Статиите трябва да имат първоначална дата на приемане между 1 март 2022 г. и 28 февруари 2025 г.

Ползи

Какви са ползите за авторите от публикуването на отворен достъп с Elsevier?

Когато публикувате на отворен достъп с Elsevier, получавате вниманието, което заслужавате. Предлагаме на авторите:

• Избор – имаме списания с отворен достъп във всяка научна дисциплина
• Поддръжка – получавате експертна подкрепа по време на подаването, по време на процеса на рецензиране и след приемане на материала.
• Видимост – Вашата окончателно публикувана статия ще бъде публикувана в ScienceDirect, изследователската платформа номер едно в света.

За да научите повече за предимствата на публикуването с отворен достъп с Elsevier, посетете нашия Open Access AuthorHub. 

Имате ли други опции за публикуване?

Авторите могат да продължат да избират да публикуват по абонаментния модел, който включва опцията за самоархивиране на техния ръкопис (Green Open Access) в съответствие с политиката за споделяне  на Elsevier. 

Кой е кореспондиращия автор?

Кореспондиращият автор  е основният контакт между списанието и всички други автори. Ако документът бъде публикуван, съответният автор е първата точка за контакт за читателите. Отговорностите на кореспондиращия автор включват:

• Гарантиране, че всички автори са спазили правилата на списанието, включително преглед и одобрение на окончателната версия на ръкописа преди изпращане
• Разпространение и отговаряне на съобщения от списанието (напр. писма с решения, доклади на рецензенти…)
• Завършване на подаването на публикацията след публикуване, включително приемане на Споразумение за публикуване в списанието, формуляр с информация за права и достъп и избор на опции за свободен достъп от името на и със съгласието на съавторите
• Работа с кореспонденцията след публикуване (напр. предоставяне на информация относно изследователски данни, методи и ресурси).

За целите на споразумението има само един кореспондиращ автор. Всички други автори, които не са кореспондиращи автори, се наричат „съавтори“.

Какви опции за лиценз се прилагат?

С това споразумение авторите имат избор между търговски (CC BY) или нетърговски (CC BY-NC-ND) лицензи. Изборът на лиценз зависи от избраното списание. Моля, разгледайте началната страница на списанието за конкретни подробности. Повече за видовете лицензи, можете да прочетете тук.

Какви видове статии обхваща споразумението?

Следните видове статии са част от това споразумение:

• Казуси
• Кратки сведения (Data in Brief е публикация, която предоставя начини на изследователите лесно да споделят и използват повторно наборите от данни, като публикуват статии с данни, които описват подробно данните, улеснявайки възпроизводимостта и правят данните, които често са заровени в допълнителни материали, по-лесни за намиране    
• Пълнотекстови статии
• Оригинална софтуерна публикация
• Практически насоки
• Протоколи
• Обзорни статии
• Репликационно изследване (Репликационното изследване включва повтаряне на изследване, използвайки същите методи, но с различни субекти и експериментатори)
• Кратки съобщения
• Кратки анкети
• Видео статии

Процес

Как протича процесът публикуване?

Процесът на публикуване по споразумението е лесен:

1. Стъпка 1 – След като списанието приеме Вашата статия, ще получите имейл,съдържащ връзка към „post acceptance author journey”.
2. Стъпка 2 – Ще бъдете помолени да прегледате Вашата принадлежност и информация за финансирането. Въз основа на тази информация ще видите персонализирани опции за публикуване, включително опцията за публикуване, съгласно споразумението.
3. Стъпка 3 – Ще потвърдите избора си за публикуване и ще завършите кандидатстването след приемане.
4. Стъпка 4 – Вашата институция ще потвърди дали отговаряте на условията за споразумението.
5. Стъпка 5 – Вие и Вашите съавтори ще получите имейл, за да потвърдите, че таксите за публикуване (APC) ще бъде обхванати от споразумението.

Трябва да се има в предвид, че броят на таксите за публикуване на статия (APC), включени в споразумението, е фиксиран и ще бъде разпределен въз основа на датата на приемане на публикациите. По време на процеса на кандидатстване, системата ще Ви представи персонализирани опции за публикуване, включително за всяко споразумение или оферта, за които да отговаряте на условията. Можете да посочите избора си за публикуване по време на изпращането, но от Вас не се изисква да финализирате избора си преди приемането.

Подробна информация, можете да получите тук.

Researchfish вече е част от Elsevier

Interfolio вече е част от Elsevier, световен лидер в публикуването на научни изследвания и информационен анализ. ResearchFish се използва в световен мащаб от спонсори и университети за проследяване на въздействието на изследванията.
Платформата използва технологии и алгоритми за събиране на резултати от научни изследвания от мрежата, външни източници на данни и от самите изследователи.
Прочетете повече тук.

За бъдещето на научните изследвания: Доклад на Elsevier

Общо 94 процента от статиите, публикувани в списанията на Elsevier, „съдържат промени, направени по време на редакционния процес, а 13 процента от изпратените статии преминават през големи промени".

Най-малко 54% от анкетираните заявяват, че планират да публикуват отворен достъп, което е с 6% по-високо в сравнение с 2019 г.

Отговори на въпроса за финансиране в съответната научна област:

Повече можете да видите в доклада на издателство Elseviеr: Research Futures Report 2.0 тук:.

От какви фактори се влияе процента на приемане за публикуване на една научна статия?

Ето някои констатации във връзка с процента на приемане за публикуване на публикациите в научните списания. Данните са от статията в THE:  Don’t worry about journal acceptance rates – and here’s why с автор Rachel Herbert.

Размер на списанията

Най-големите списания са склонни да имат относително по-ниски нива на приемане в сравнение с по-малките списания, но дори и там процентите варират между 10% и 60%.

Възраст на списанията

Най-старите списания са склонни да имат по-ниски нива на приемане от по-съвременните списания, но корелацията е слаба.

Ранг на списанието

Списанията с голям импакт фактор,или импакт ранг са склонни да показват относително ниски нива на приемане, но дори и тогава данните включват много вариации (процентите на приемане все още варират между около 5% и 50%).

Фокус на списанието: статии или рецензии 

Не е установена връзка между дела на публикуваните рецензии и процента на приемане.

Модел на отворен достъп

Списания със златен отворен достъп обикновено имат по-висок процент на приемане в сравнение с други модели на отворен достъп, но те също са най-новите списания.

Тематично разнообразие

Няма връзка между широчината на обхвата на списанието и степента на приемане.

Предметна област на списанието

Списанията във формалните науки (икономика, компютърни науки, математика) обикновено имат по-ниски нива на приемане от тези в науките за живота и медицината.

Предимството на показателите CiteScore™: Импакт ранг на научните списания за 2021 г.

Показателите на CiteScore предоставят по-добра представа за влиянието на изследванията. Изчислени с помощта на наукометричната база данни Scopus, показателите на CiteScore Ви помагат да оценявате списания, серии от книги, сборници от конференции, за да имате възможност за вземане на добре информирани решения. Показателят формира т. нар. импакт ранг на списанията.

Има над 15 000 заглавия, които имат CiteScore 2021, но нямат импакт фактор. От тези над 15 000 заглавия, 708 от заглавията са много високо класирани (в първите 10%) в своята предметна област.

Всред тях и около 50 български научни издания.

Така Elsevier и Scopus поддържат една отговорна оценка на научните списания.

Показателят CiteScore за 2021 година е наличен в базата данни Scopus

Проверете показателя CiteScore за 2021 на научното списание, в което сте публикували в Scopus.

Вече 11 години CiteScore е наличен за рекордните повече от 27 200 заглавия периодични издания в 332 дисциплини. Учените могат да използват CiteScore, за да определят къде да публикуват и представят своите изследвания, както и да идентифицират заглавията за четене. През последните 12 месеца 4356 заглавия са подобрили своя CiteScore Percentile с 50% и повече.

 

Kак се индексират книги в Scopus?

Базата данни Scopus включва и индексира и монографии. В момента те са над 234 хиляди, които се приемат на базата на реномето на научното издателство. Такa, че индексирането на книги може да стане само чрез научно или университетското издᴀтᴇлᴄтʙᴏ, което е преминало през оценка от Scopus. 

Предметните области на книгите/сборниците трябва да са с фокус върху социалните науки и изкуствата и хуманитарните науки (A&H), но също така и в областта на науката, технологиите и медицината (STM). 

Видовете материали са: монографии, редактирани томове, основни справочници, учебници на ниво магистър и доктор. Не се приемат: дисертации, учебници на ниво бакалавър, атласи, годишници, биографии, научно-популярни книги, ръководства и др. 

Подборът се оценява на базата престижа на издателя. На одобрените издатели ще бъдат включени всички книги, отговарящи на критериите за подбор. Повече на https://www.elsevier.com/solutions/scopus/how-scopus-works/content/content-policy-and-selection.
Издателите могат да предложат своите книги за включване в Scopus чрез формуляра: Scopus Books Suggestion на: https://www.elsevier.com/solutions/scopus/forms/publisher-books-suggestion.
Книгите/сборниците ще бъдат разглеждани, само ако отговарят на следните минимални критерии: 

- Всички книги трябва да имат ISBN номера; 

- Да са налични в цифров формат (PDF или xml); 

- Метаданните трябва да бъдат в ONIX или MARC (консултирайте се с Вашата библиотека);

- Метаданните трябва да съдържат кодове на BIC или BISAC; 

- Цялото съдържание на книгите трябва да е на английски език.
Поединични заглавия не се приемат, тъй като записите се включват след анализ на престижа на издателството и възможността му да гарантира качествено научно резензиране.